Истинската цел на проектозакона „За статута на лицата, мобилизирани по време на Втората световна война”, който се разглежда в Сейма на Латвия, не е грижа за пострадалите по време на войната, а продължаване на стремежа на официална Рига към законово затвърдяване на тенденциозната, игнорираща историческите реалии трактовка на събитията от 1939–1945 г.
Латвийски парламентаристи развиват посочената инициатива като един от елементите от реализиране на декларацията на Сейма „За латвийските легионери през Втората световна война” от 29 октомври 1998 г. и идеята, издигната през май т.г. от президента А.Берзинш, за „помирение” на ветераните от Втората световна война, воювали от различни страни на фронтовата линия.
Споменатият проектозакон е опит за легализиране на статута на бившите есесовци като лица, „които са жертви на мобилизацията за подразделенията от СС”, като се премълчава доброволния характер на формиране на „Латвийския доброволчески легион от СС”, което, в частност, намира своето отражение и в названието на подразделението.
Очевидно е, че такъв подход има за цел да се направи опит за дезавуиране на принадлежността на този легион към престъпните организации по смисъла на Устава на Нюрнбергския международен военен трибунал и изнесената от него обвинителна присъда.
В съответствие с чл.10 на Устава на Международния военен трибунал отричането на престъпния характер на това подразделение е противоправно, а решенията на Нюрнбергския трибунал са окончателни и не предвиждат никакъв апелационен механизъм.
Подобна деструктивна стъпка на официална Рига нагледно демонстрира, че тя игнорира положенията на резолюцията на 67-ата сесия на Общото събрание на ООН „За недопустимост на практиките, допринасящи за ескалация на съвременните форми на расизъм, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост”, а също така изводите от 4-ия доклад на Европейската комисия за страните на тема борба срещу расизма и нетърпимостта (публикуван на 21 февруари т.г.), в които е изразена сериозна загриженост относно популяризирането в Латвия на нацисткото движение, бившите членове на „Вафен-СС” и местните колаборационисти.

ПОСОЛЬСТВО
РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ            
В РЕСПУБЛИКЕ БОЛГАРИИ            

ПРЕСС-СЛУЖБА
тел. 963-09-14, факс 963-41-03
e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

“17” декабря 2012 года

ДО МЕДИИТЕ
Във връзка с периодично появяващи се публикации в българското медийно пространство, съдържащи погрешното твърдение, че сградата на Храма „Св. Николай Чудотворец” в София (Руска църква), а също така и парцелът, върху който тя е построена, разположени на адрес: гр. София, бул. „Цар Овободител” №3, намиращи се на Република България, бихме искали да доведем до вашето знание следната информация.
Собственикът на горепосочените недвижими имоти, съгласно Нотариалния акт от 1997 г., регистриран от Нотариус на Софийския районен съд, е Посолството на Руската Федерация в Република България.
Освен това, трябва да се има предвид фактът, че през 1952 г. Храмът „Св. Николай Чудотворец” в София получи статут на Подворие – пълномощно представителство на Патриарха на Москва и цяла Русия при Българския Патриарх, по силата на което този храм е структурно подразделение на Руската православна църква.
Бихме помолили да имате предвид горепосочения коментар при публикуване на материали по съответните теми.

ПРЕС СЛУЖБА НА ПОСОЛСТВОТО

ПРЕС СЛУЖБА НА ХРАМА
«СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ»

1 декабря 2012
Обращение В. В. Путина по случаю начала председательства России в «Группе двадцати»
Уважаемые друзья!

1 декабря 2012 года начинается председательство России в «Группе двадцати» - неформальном объединении крупнейших экономик мира. Для нас это прежде всего возможность предложить партнёрам позитивную, содержательную повестку, направленную на решение общих проблем, которые волнуют все страны мира. И, конечно, намерены эффективно использовать своё председательство для решения долгосрочных национальных задач, для укрепления позиций России в сфере управления глобальной экономикой.

Созданная в 2008 году «двадцатка» стала важным инструментом антикризисного реагирования. Благодаря согласованным действиям стран-участниц за короткий срок удалось приостановить спад экономики, усилить надзор за национальными финансовыми системами. А затем начать системное преобразование международной финансово-экономической архитектуры в соответствии с требованиями XXI века, приступить к формированию механизмов, позволяющих максимально застраховаться от рисков, укрепить взаимное доверие и придать импульс устойчивому и сбалансированному развитию глобальной экономики.