За начало на дипломатическите отношения между Русия и България се смята 7 юли 1879 г. В историческите архиви няма формален акт за установяването на дипломатическите отношения между двете страни след Руско-турската война 1877-1878 г. и Освобождението на България от османско робство. Известно е обаче, че с Височайша заповед №11 от 13/25 септември 1878 г. на МВнР на Русия статският съветник А.П.Давидов е «назначен за дипломатически агент и генерален консул в България (18 август) и за отлична служба е произведен в действителен статски съветник (7 септември)».
През 1886 г. във връзка с Източната криза дипломатическите отношения между Русия и България са прекъснати. Възстановени са отново през 1896 г.
През 1915 г. по време на Първата световна война, в която България участва на страната на Тройния съюз, дипломатическите отношения са прекъснати отново.
Установените съгласно Брест-Литовския договор (от 3 март 1918 г.) дипломатически отношения фактически не се реализират, въпреки че ръководителят на специалната мисия на България С.Чапрашиков известно време се намира в РСФСР и успява да връчи акредитивните си писма на Я.М.Свердлов. На 13 ноември 1918 година съгласно решението на ВЦИК Брестският договор и всички спогодби, произтичащи от него, са анулирани.
Дипломатическите отношения между СССР и България са установени отново през 1934 г. на равнище мисии (с размяна на телеграми между министъра на външните работи на България и народния комисар на външните работи на СССР от 11 и 23 юли 1934г.).
На 5 септември 1944 г. във връзка с това, че по време на Втората световна война България е съюзник на фашистка Германия, правителството на СССР с нота уведомява българското правителство за прекъсване на дипломатическите отношения и обявяване на война.
Дипломатическите отношения са възстановени след размяната на писма между заместник председателя на Съюзната контролна комисия в България и председателя на Министерския съвет на България от 14 и 16 август 1945 г.
На 6 януари 1948 г. е постигнато споразумение за преобразуването на мисиите в посолства.
На 23 октомври 1991 г. в Москва е подписан Протокол за установяване на дипломатически отношения между РСФСР и България. Обаче споразуменията, произтичащи от Протокола, не получават развитие. Страните не си разменят дипломатически представителства, а интересите на Русия в България са представлявани от Посолството на СССР.
През декември 1991 г. Посолството на СССР е преобразувано в Посолство на Русия.
Руските дипломатически представители в България
1. Александр Петрович Давыдов |
- |
1879-1880 |
2. Алексей Михайлович Кумани |
- |
1880 |
3. Михаил Александрович Хитрово |
- |
1881-1882 |
4. Александр Ионин* |
- |
1883-1884 |
5. Александр Иванович Кояндер |
- |
1884-1885 |
6. Николай Каульбарс* |
- |
1886 |
7. Николай Валерьевич Чарыков |
- |
1896-1897 |
8. Георгий Петрович Бахметев |
- |
1897-1905 |
9. Андрей Николаевич Щеглов |
- |
1906-1907 |
10. Дмитрий Константинович Курило-Сементовский |
- |
1907-1911 |
11. Анатолий Васильевич Неклюдов |
- |
1911-1913 |
12. Александр Александрович Савинский |
- |
1914-1915 |
13. Федор Федорович Раскольников |
- |
1934-1938 |
14. Анатолий Иосифович Лаврентьев |
- |
1939-1940 |
15. Александр Андреевич Лаврищев |
- |
1940-1944 |
16. Степан Павлович Кирсанов |
- |
1945-1948 |
17. Михаил Федорович Бодров |
- |
1948-1954 |
18. Юрий Кондратьевич Приходов |
- |
1954-1960 |
19. Георгий Аполлинарьевич Денисов |
- |
1960-1963 |
20. Николай Николаевич Органов |
- |
1963-1967 |
21. Александр Михайлович Пузанов |
- |
1967-1972 |
22. Владимир Николаевич Базовский |
- |
1972-1979 |
23. Никита Павлович Толубеев |
- |
1979-1983 |
24. Леонид Иванович Греков |
- |
1983-1988 |
25. Виктор Васильевич Шарапов |
- |
1988-1992 |
26. Александр Алексеевич Авдеев |
- |
1992-1996 |
27. Леонид Владимирович Керестеджиянц |
- |
1997-2000 |
28. Владимир Геннадиевич Титов |
- |
2000-2004 |
29. Анатолий Викторович Потапов |
- |
2004 |
------------------------------------------
* Ръководител е на специална мисия, но не е назначен като дипломатически агент или консул.
|